Разбиране на практиките, съобразени с травмите във фасилитирането

Да бъдеш фасилитатор означава да създаваш пространства, където хората могат да учат, споделят и растат. Като фасилитатори, ние създаваме контекст, в който хората, с които работим, преминават през конкретни преживявания, учат се от тях и след това ги интегрират в живота си. Понякога обаче тези пространства не винаги са приобщаващи или не подхождат с чувствителност към разнообразните преживявания на участниците, често поради липса на опит или познания от страна на фасилитатора. Практиките, съобразени с травмите, дават приоритет на безопасността, избора и подпомагат мотивацията на участниците, за да сме сигурни, че те се чувстват забелязани, чути и подкрепени.

Често срещани предизвикателства във фасилитирането

През ноември 2024 г. част от екипа на Креатосфера се включи в обучителния курс “ARTS: Language of Resilience,” организиран от Synchro Foundation в Оммен, Нидерландия, където изследваха практиките, съобразени с травмите в работата с младежи чрез изразителни изкуства. На 11 декември организирахме събитието Creators’ Sphere в София, България, за да разгледаме как можем да интегрираме тези практики в местната общност от фасилитатори. По време на работилницата участниците споделиха преживявания, които подчертаха потенциални бариери във фасилитирането:

• Липса на пространство за споделяне на лични истории или обратна връзка.
• Претъпкани или лошо проветрени помещения.
• Упражнения, които са твърде интензивни или преждевременно разкриват уязвимостта на участниците или директно боравят с техните травми
• Чувствителност към физически контакт, шум или температура.
• Претоварващи задачи или бързи преходи между дейности.
• Непознати обстановки, които обезкуражават уязвимостта и споделянето на чувствата
• Липса на доверие към фасилитатора или процеса.

Взимайки предвид всичко това, на нас може да бъде трудно, особено ако тепърва започваме във фасилитирането. И това е напълно нормално – в тази статия сме подготвили няколко концепции, които може да са полезни за вашата работа с групи.

Концепцията за Прозореца на толерантността

Ключова тема, обсъждана в обучението, беше „Прозорецът на толерантността“ – рамка, която обяснява как хората управляват стреса и емоционалната регулация:

• Истински срещу фалшив прозорец: Някои участници може да изглеждат комфортно, но могат да поддържат това състояние само временно, преди да се оттеглят.
• Влияние на травмите: Хората с травматични преживявания често имат по-малък прозорец на толерантност, което прави важно да се вземат предвид индивидуалните чувствителности.
• Различни аспекти: Толерантността на човек може да варира между физическите, емоционалните и социалните измерения.

Източник: https://neurodivergentinsights.com/blog/window-of-tolerance

Разбира се, фасилитаторите не могат да предскажат прозореца на всеки, но могат да създават среди, които уважават и се адаптират към различните нива на комфорт.

Практики, съобразени с травмите: основни принципи и добри практики

Защо фасилитаторите трябва да се интересуват от фасилитиране, съобразено с травмите? Всички се стремим да създаваме приобщаващи и чувствителни към нуждите на хората общества, а основата на тези практики включва:

• Даване на възможност за себеизразяване: Да дадем избор на участниците сами да взимат решения за себе си
• Приобщаване: Да създаваме упражнения и обучения, които отговарят на различните предпочитания и чувствителността на хората към конкретни теми.
• Гъвкавост: Адаптиране на дейностите въз основа на обратната връзка и динамиката на групата.
• Валидиране: Признаване и оценяване на всякакъв вид обратна връзка.

Практически техники

Откриване и справяне с конфликти:

• Използване на инструменти за анонимна обратна връзка.
• Насърчаване на рефлексии в малки групи за по-сигурна среда за споделяне.

Създаване на безопасни пространства:

• Можем да осигурим човек, който да отговаря за емоционалната подкрепа към участниците
• Насърчаване на култура на оценяване на честността и обратната връзка.

Справяне със съпротивата към промяната:

• Ясно комуникиране на структурата и целите на дейностите.
• Проверка с участниците по време на процеса.
• Адаптиране на упражненията според нуждите на групата.

Как да създаваме качествени упражнения

• Осигуряване на опции като използване на лепящи бележки или хартия А4 за намаляване на физическото взаимодействие.
• Ако правим упражнения със завързани очи, можем да помолим участниците например да наклонят погледа си, вместо да си затварят очите. 
• Даване на време за подготовка и осигуряване на възможност за отказ без осъждане.

Преодоляване на езикови бариери:

• Подготовка на изречения или преводи предварително.
• Насърчаване на участниците да искат разяснения при нужда.

Примери за травма-информирани практики в обученията

• Поискайте съгласие, преди да взаимодействате с някого на близко физическо ниво.
• Предложете алтернативи като индивидуални задачи на хартия или дигитални инструменти.
• Включете рисуването като опция за невербално изразяване.
• Позволете на участниците да държат очите си отворени, като ги насочат надолу.
• Осигурете възможност за избягване на упражнението изцяло, без стигма.
• При групови презентации създайте по-малки групи, за да намалите тревожността при представяне.
• Използвайте инструменти като „говореща пръчка“ за структурирано споделяне.
• Предложете невербална опция, като се уверите, че всички се чувстват включени.
• Осигурете ясни избори и контрол върху упражненията.
• Съсредоточете се върху начина, по който се обявяват и обобщават дейностите.
• Обърнете внимание на често срещани сценарии, като останете гъвкави.
• Избягвайте претоварване на участниците, като балансирате интензивността и рефлексията.

Запомнете, че става дума за създаване на пространство за диалог, а не за разрешаване на всеки проблем.

В същността си травма-информираните практики не се стремят да премахнат предизвикателствата, а да осигурят инструменти на фасилитаторите, с които да ги управляват състрадателно. Като фасилитатори, съсредоточавайки се върху атмосфера, която вдъхновява безопасност, доверие и избор, ние създаваме среди, в които участниците могат да процъфтяват.