Обръщайки се назад към това прекрасно събитие, мога да ви кажа, че то беше изцяло посветено на успокояване, справяне с ограничаващите вярвания и работа за промяна на нашето отношение към определени предизвикателни аспекти в живота на участниците. Групата беше концентрирана. Ако бяхте там, лесно щяхте да забележите, че всеки човек в кръга имаше някаква връзка с осъзнатостта, както и с театъра, съдейки по тяхното игриво и жизнерадостно присъствие. 

Първо започнахме с кратко въведение за какво е практиката. След това загряхме телата си и постепенно преминахме към загряване на гласните струни. И после навлязохме в обичайната игрива магия, която идва с Орфеевото пеене. Цялата сесия беше съсредоточена върху успокояване на ума и нервната система чрез специални Зззвуци, жестове и включване на нежен допир. Научихме как да успокояваме ума и тялото по време на стресови моменти и полезни трикове за справяне с безсънните нощи. 

С приключването на този етап от процеса участниците усетиха, че на ментално ниво са напълно пристигнали и са готови да се ангажират още по-дълбоко с практиката. Именно тогава промяната премина от спокойно и плавно състояние към динамично, мощно и игриво! Преминахме през серия от събуждащи упражнения, които се оказаха полезни за използването на диафрагмата, прилагането на „певческата маска“ и, най-важното, добавянето на игрива енергия към всяко изразяване чрез звук. 

Докато преминавахме през различните звуци и елементи, участниците бяха помолени да споделят своите асоциации за това какво може да означава всеки от тях на индивидуално ниво и често се оказваха уловени в едно или повече ограничаващи вярвания. След като ги идентифицирахме, работихме върху освобождаването им и преминахме към приемане на всеки елемент такъв, какъвто е – чудесен и красив звук, който може да бъде изключително възвисяващ, когато се изразява с чисто намерение. 

След това практиката беше завършена по интересен и игрив начин. Всеки в кръга беше поканен да изпее своето име, като приложи част от знанията и уменията, които е придобил по време на цялото преживяване. Когато някой споделяше своето име, той също така водеше останалите да пеят заедно с него, създавайки нещо, което почти приличаше на благословия. Всеки си позволи да участва в това малко, но много нужно предизвикателство и се почувства горд, че го е направил. След края на практиката участниците споделиха, че са благодарни, че са били част от този процес, и че това ги е обогатило на много нива. Въпреки че групата беше малка, преживяването достигна по-дълбоко от обичайното.