Днес ще ви представим Тони – една от нашите съоснователки и представителка на управителния съвет.

Какво те вдъхнови да станеш съосновател на Креатосфера и какво се надяваш да постигнеш чрез тази организация?

Наистина съм запалена по образованието. Толкова страстно, че исках да убедя майка си да ми позволи да напусна училище на 15 години. За щастие имах чудесни ментори в живота си – тези, които ме увериха, че да си артист не е задължително да бъдеш отделен от образованието – всъщност то може да го подобри, може да служи като инструмент за професионално и личностно израстване.

И така разбрах, че след 12 години работа в театъра съм станал добър оратор. След като написах роман, се научих как да пиша грантове за европейски проекти. По някакъв начин всички тези артистични умения се превърнаха в полезни житейски умения. И, разбира се, понякога обичам да създавам изкуство просто заради самото него.

За мен Креатосфера беше естествената следваща стъпка. Липсваше ми обединена общност от творци в София и вместо да прекарвам времето си в търсене, започнах да работя по създаването ѝ!

Как изживяваш изкуството в ежедневието си?

Смятам себе си за ходещо противоречие. Когато бях малка, роднините ми често се опитваха да ме насърчават да избера един професионален път в живота си. Навремето в понеделник и сряда ходех на уроци по театър, в сряда на обяд – на уроци по китара, в четвъртък пишех разкази и стихотворения в местния клуб на книгата, а когато имах време, снимах/създавах кратки видеоклипове. Все още виждам защо това може да обърка хората – но това беше моят начин на живот. Всъщност, все още е такъв.

Как виждаш влиянието на Креатосфера върху общността тук, в София, България, и извън нея?

Бих се радвала да видя как тя се разраства отвъд хипотезата. Искам да го направя много практичен, така че всеки човек, който иска да се включи, да може да се присъедини като доброволец или като участник в някои от нашите местни събития или международни проекти. Целта ми е да утвърдя Креатосфера като център на общността, където творци от всички краища на света могат да се събират, да се учат и да творят заедно. В известен смисъл да създадем Сфера на творчеството.

Липсва ми този общностен начин на живот, особено тук, в по-големия град. Идвайки от малък град в България, бих искала да създам реалност, в която хората да се подкрепят взаимно за личното и професионалното си израстване, да се срещат и разговарят и да развиват идеи, по-големи от живота.

Можеш ли да споделиш момент, в който си станала свидетел на трансформиращата сила на изкуството в нечий живот и как това ти е повлияло лично на теб?

Едно от последните преживявания се случи, докато водех курс за обучение по темата за ненасилствената комуникация чрез куклен театър. Някои от участниците никога преди това не са държали ножица в ръцете си, но въпреки това успяха да създадат едни от най-красивите ръчни кукли в историята! След това работихме по създаването на няколко представления, свързани с темата за ненасилствената комуникация за млади хора, и видях колко лесно е да обясниш стойността и принципите зад нея, когато използваш театър. Никога не съм виждала конфликти да приключват толкова бързо – и с щастливи хора от всички страни – както при този театрален подход.

Като основател на Креатосфера, кое е най-неочакваното умение или талант, който внасяте в екипа?

Говоренето (понякога твърде много, понякога твърде малко), вдъхването на живот на вижданията (визуалният мозък помага, когато си режисьор) и изслушването на мнението на всеки, съобразяването с нуждите на различните хора. „Всички нужди могат да бъдат удовлетворени“ е един от принципите на ненасилствената комуникация.

И накрая, ако можеше да обобщиш мисията на Креатосфера в едно изречение, за да вдъхновиш другите, какво би било то?

Ще цитирам Чарлз Буковски от едно от любимите ми негови стихотворения, наречено „So you want to be a writer?“: