Докато обсъждахме идеи за това какво да представим на нашите бъдещи участници, нашият екип измисли нещо уникално, за да отговори на нуждите на хората, които искат да подобрят дизайна на своите работилници за групи в неформални условия. Имахме възможността да проведем първата си „Направи си Работилница“ на 22 март в Къщата на Елинор в центъра на София. Тази работилница беше предназначена за всеки, който има страст към създаването на незабравими учебни преживявания. Нашата цел беше да дадем на участниците възможността да развият знанията и увереността, необходими за създаването на работилници с трайно въздействие. Присъстваха 23 участници, включително младежки работници и млади хора.

Какво се случи?

използвайки име и движение, участниците в играта за имена се представиха, за да започнат събитието. След това, Тони проведохме забавна и ангажираща игра за разчупване на леда, която накара всички да се смеят и да се почувстват по-комфортно.

Оценка на нуждите и групова работа в дизайна на работилници

След това обучителите въведоха дейността по създаване на договор, в която всеки беше поканен да участва, поставяйки лепящи бележки на флипчарт, съвместно създавайки групови споразумения. Това увеличи усещането за съвместна отговорност и ангажираност.

Участниците след това се включиха в играта „2 карти – съчетаване и обединяване“, за да идентифицират изисквания като комуникация, работа в екип, саморазвитие, разрешаване на конфликти и управление на стреса/времето. Разделихме участниците на групи според тяхната възраст и ниво на опит, за да отговорят на въпроси като:

• Какви са моите предположения за групата?
• Какво може да е трудно?
• Какво може да е лесно?
• С какво тази група се различава от другите?

Всяка група представи своите отговори, което доведе до цялостно разбиране на нуждите на участниците.

Теоретични рамки и практически приложения при проектирането на работнилници

След това Тони представи диаграмата на Карин де Галан, като помоли участниците да я попълнят в групи, след като им бъде назначена произволна целева аудитория, с която да работят. Това беше решаващо за разбирането на аналитичния компонент на процеса на проектиране на работилницата, който избрахме да включим в дневния ред.

Участниците предложиха нови работилници въз основа на оценените си нужди. След това насочихме вниманието към Крис, който обясни метода на цикъла на Колб. След това участниците преработиха програмата си, използвайки тази нова рамка, преди да я представят отново пред групата.

Индивидуална рефлексия и групово развитие в дизайна на работилница

Всеки участник разработи индивидуална графика, която детайлизира:

• Какво се е случило (последователност на събитията във времето)?
• Тяхното ниво на психологически комфорт в групата
• Яснота на задачите, очакванията и какво ще се случи след това
• Своите етапи за учене

Финална рефлексия и закриване

Финалната рефлексия предостави участниците да обсъдят как тези знания повлияха на техните гледни точки за дизайн на работилници. Те споделиха какво са научили през деня и своите следващи стъпки. Завършихме със сесия за обратна връзка чрез лепящи бележки, в която всеки сподели своите мнения и предложения.

Резултати и изграждане на общност

До края на програмата участниците се чувстваха по-уверени в проектирането на двучасова работилница и имаха инструментите за ефективно предаване на своите знания. Те си тръгнаха вдъхновени да продължат да учат и мотивирани да приложат наученото в бъдещи програми. Няколко от присъстващите изразиха желание да поддържаме връзка и да участват в бъдещи събития на Креатосфера. Това доведе до създаването на общността Креатосфера във Фейсбук.

Може да се каже, че това беше повече от просто възможност за учене; то отбеляза началото на общност от посветени фасилитатори и учащи. Ние сме развълнувани да видим какви фантастични работилници ще разработят нашите участници и нямаме търпение да продължим това приключение с тях.