Днес ще ви представим Антъни – един от нашите съоснователи и представител на управителния съвет.
Какво те вдъхнови да станеш съосновател на Креатосфера и какво се надяваш да постигнеш чрез тази организация?
Това може да звучи малко детинско.. Но помните ли, когато бяхме деца и си мечтаехме за най-различни щури приключения? Е, аз имах една мечта, която ми остана в съзнанието. Когато бях дете, мечтаех да създам лига от супер готини хора, които да работят заедно за постигане на крайната цел – да спасят човечеството от това да стане сиво и безжизнено! Представях си, че съм заобиколен от тези уникални и пъстри личности и заедно ще създаваме чудеса.
И така, с течение на времето тази моя мечта не се изгуби. Години по-късно, след като пораснах, тя никога не си отиде и винаги беше там, в задния край на съзнанието ми.. Тя сякаш просто витаеше на заден план, докато се опитвах да разбера мястото си в света. Впоследствие се докоснах до тази мечта и осъзнах нуждата да допринеса и да се върна на хората. Знаех, че искам по някакъв начин да направя промяна, но как? Това беше основният въпрос.
Реших да го отложа за момента и да се потопя в изследване и изпробване на различни форми на изкуство и творчество, за да разбера какво ми харесва и по-важното – какво харесва мен. И то не каквото и да е изкуство, а такова, което предизвиква любопитство и обединява хората. Точно тогава срещнах Тони Любенова, обичайната заподозряна. Заедно осъзнахме, че споделяме тази голяма визия: да създадем общност и пространство, където хората да могат да изследват себе си и света чрез изкуството. И voilà, идеята зад “ Креатосфера“ се роди!
Колкото повече говорехме и действахме, толкова повече се приближавахме към реализирането на тази организация и толкова повече положителни знаци получавахме от самата лейди Вяра! Един от тези несъмнени сигнали се появи, когато срещнахме още съмишленици, които също споделяха нашата визия. Поканихме тях и още трима прекрасни хора и така се стигна до създаването на организацията. Оттам нататък всичко естествено си дойде на мястото.
Поглеждайки към това днес, все още има част от мен, която не може да проумее, че това се случва. И все пак съм изпълнен с надежда, че нашата организация ще се стреми да постигне нови постижения в сферата на културата и комуникациите, като започне от местно ниво и в последствие създаде международно въздействие. За мен изобщо не е важно да постигнем блестящи постижения или главозамайващи резултати; по-скоро искам да предложим на любопитните души възможността да се докоснат до себе си, знаейки, че ефектът на пеперудата може да доведе до един по-светъл свят за всички! Защото, когато промениш вътрешния си свят, променяш и външния – и точно за това става дума, за да направим света по-добър, човек по човек.
Как преживявате изкуството в ежедневието си?
Като бивш специалист в областта на технологиите и продажбите, включването на изкуството в ежедневието ми със сигурност беше промяна, която много ценях, както и моето вътрешно дете. Понякога сутрин обичам да измъчвам съседите си, като се опитвам да изпея нещо, което изглежда е последната следа от времето, когато се опитвах да науча оперно и неформално пеене. След това през деня, когато имам нещо важно за слушане, например лекция или запис на такава, освен че си записвам най-важното, много обичам да драскам с някакви декоративни елементи, за да улесня читателя, който в повечето случаи съм аз. Това по някакъв начин ми помага да съсредоточа ума си, въпреки че отстрани изглежда, че правя поне две неща едновременно.
От време на време обичам да записвам мислите и чувствата си в дневник, било то физически на лист хартия, или във виртуален такъв. Понякога обичам да пробвам различни форми на танци. Не ме разбирайте погрешно обаче, определено не мога да танцувам, но ми харесва да се опитвам. А от време на време, за предпочитане вечер, обичам да предизвиквам себе си, като посещавам импро-театър с други съмишленици. Понякога тези артистични моменти са връхната точка на деня, седмицата или съществуването ми като цяло. Това е любимият ми начин да се свържа с детето в себе си.
Как виждате влиянието на Креатосфера върху общността тук, в София, България, и извън нея?
Това, което си представям, е, че с времето Креатосфера ще създаде безопасна и изпълнена с доверие среда, в която постепенно ще се създаде екосистема от лидери, артисти, предприемачи и хора, които биха искали да демонстрират промяната в света, която искат да видят, започвайки от София. Тя ще служи като безопасно място, където уникалните личности ще могат да практикуват това, което биха искали да видят повече в света. И накрая ще се превърне в един определен тип атмосфера, която ще обиколи света (и отвъд него).
Можете ли да споделите момент, в който сте станали свидетел на трансформиращата сила на изкуството в нечий живот и как това е повлияло лично на вас?
За мен е трудно да говоря от името на някого, особено след като предимно бих предполагал как би се чувствал самият той. Вместо това мога да разкажа за личен опит, свързан с момента, в който за първи път се докоснах до лечебното пеене като концепция и като физическо усещане в тялото ми.
Преди няколко години бившата ми приятелка ме подлъга да присъствам на нещо, което изглеждаше като съмнително събиране на възрастни на неизвестно място. Когато влязох, всички имаха глупаво изражение на лицето и се опитваха да създадат звуци, които да наподобяват това, което предполагам, че е правилен тон. Абсолютно нелепо – това си мислех. Като новодошли и двамата бяхме поканени по подходящ начин и включени в групата. Водещият, който не беше много далеч от моята възраст, внимателно обясни техническите особености на това мистериозно занимание. Като саркастичен твърдоглавец, за какъвто обичах да се представям от време на време, аз не се забавлявах особено от случващото се и вече проверявах фините стратегии за излизане, без да вдигам излишен шум. Изненадващо, същият този младеж, а и групата, успяха да ми помогнат да захвърля сериозната фасада и преди да успея да се осъзная, вътрешното ми дете вече беше излязло да играе. Бях изненадан от вибрациите, които собственият ми глас стимулираше в мен самия и в тези, които ме заобикаляха. Отначало се чувствах дори малко потиснат, но после се оказа, че е наистина приятно. Усетих нов вид топлина и връзка със собственото си тяло и глас, нещо, което изпитвах за първи път. „Уау, значи така се чувствам, когато пея?“
В крайна сметка изкарахме целия процес, който започна с разтърсване на тялото и завърши с пеене на традиционни български народни песни – които бяха изненадващо трудни за изпълнение. Никога не съм се възприемал като певец, но някак си тези хора ме накараха да повярвам, че мога да пея до такава степен, че да се наслаждавам на това по един детски начин. Това беше началото на пътуването ми като човек, който сега е признат за фасилитатор на лечебно пеене. То промени гледната ми точка към глуповатите неща, за които по-късно разбрах, че са били просто детски и че е напълно нормално понякога да бъдеш дете. Поглеждайки назад сега, никога не бих започнал дори да осъзнавам колко много онази вечер промени живота ми към по-добро. И съм благодарен на тогавашната ми приятелка, че предприе съдбовно решение и ме доведе на правилното място, в правилното време, с правилните хора – защото сега аз също съм един от онези глуповати фасилитатори, които помагат на хората да се разкрепостят, да бъдат деца, да пеят за удоволствие и не мога да бъда по-щастлив от това!
Като основател на Креатосфера, кое е най-неочакваното умение или талант, който внасяш в екипа?
Интересното е, че в предишния въпрос току-що споделих за лечебното пеене и ето че отново сме тук! Никога, в най-смелите си мечти или сеанси на свръхмислене, не съм си представял, че тази нередовна дейност в крайна сметка ще бъде едно от заниманията, които възнамерявам да предложа като част от събитията на Креатосфера, и все пак ето ни тук. Конкретно умение, което ми идва наум, е проектирането. По-конкретно проектирането на логото, canva и дизайн оформлението на Креатосфера и нейния уебсайт, поне първите, тъй като не се смятам нито за надарен художник, нито за какъвто и да е дизайнер, а просто направих каквото можах, за да изпълня поставената задача. И тук бих искал да споделя, че съм доволен от резултата. Когато гледам логото, си мисля: Вселената се усмихва!
И накрая, ако можеше да обобщиш мисията на Креатосфера в едно изречение, което да вдъхнови другите, какво би било то?
Ако трябва да бъда смел и честен, бих споделил глупавия цитат, който в крайна сметка създадох по-рано днес:
„Хората са досадни, така че по-добре да бъда себе си.“ – Една от целите на тази организация, или поне това, което бих искала да бъде, е да подкрепя всеки човек, който има любопитството да опознае и да се свърже със себе си. Много от нас загубиха тази връзка, когато „пораснаха“ и в крайна сметка създадоха този външен слой, който да ни представя във външния свят. И това е нормално, защото и той е необходим, но какво се случва с вътрешната ни същност? Вътрешното дете в повечето случаи бива отхвърлено и това често води до безсмислен живот, в който човек задоволява нуждите си чрез материални притежания и други обичайни стратегии. Какво ще кажете да се съсредоточим върху детето в себе си и да проверим какво иска то? Какво ще се случи с нас тогава? В какъв свят бихме живели, ако все повече от нас правеха точно това? Ще се изненадате да научите, че е много по-просто и директно да го задоволим. Не е лесно, но е просто и често праволинейно.
This is my inspiration for this theme and it is something I recently discovered as a mindset. I found new logic for my entire life through caring for another and how much hope that brings to an individual when they have to do things to make another creature’s life better and not their own. Which of course makes everyone in the equation happy.