Две фази. Един процес. споделено сътворяване.
Арт резиденция в България
Вярваме, че изкуството не започва с резултата, а с усещането. С онзи вътрешен порив да създаваш, да се свържеш, да останеш в процеса – заедно с други, в дълбочина. Чрез Креатопия създаваме място за хора, които искат да творят. Да съжителстват, да експериментират, да създават не само произведения,
а смисъл, общност, преживяване.
Фаза 1: 17-25.09.2025 – е нашето начало: идеи, разговори, огньове.
Фаза 2: Датите са в процес на публикуване – е реализацията: изложби, пърформанси и карнавал за над 300 души.
Не търсим „готови концепции“.
Търсим теб – такъв, какъвто си, с всичко живо, което носиш.
Две фази. Един процес. споделено сътворяване.
Арт резиденция в България
Вярваме, че изкуството не започва с резултата, а с усещането. С онзи вътрешен порив да създаваш, да се свържеш, да останеш в процеса – заедно с други, в дълбочина. Чрез Креатопия създаваме място за хора, които искат да творят.
Да съжителстват, да експериментират,
да създават не само произведения,
а смисъл, общност, преживяване.
Фаза 1: 17-25.09.2025 е нашето начало:
идеи, разговори, огньове.
Фаза 2: Датите са в процес на публикуване е реализацията:
изложби, пърформанси и карнавал
за над 300 души.
Не търсим „готови концепции“.
Търсим теб – такъв, какъвто си,
с всичко живо, което носиш.
чувство, движение и въображение
Колективно творчество чрез изкуство
„Усещане“ беше началото. Първо – усещаш света със сетивата си. Събитието се проведе в Sun and Moon Event Center и започна със сензорна разходка. С вързани очи участниците изследваха абстрактни предмети, играеха с форми, текстури и звуци. Въображението се раздвижи, а тялото стана по-възприемчиво. След това, със затворени очи, те се потопиха в интуитивна музика, а кулминацията беше колективно рисуване върху огромен лист на пода. В тишината се роди силен момент на общо създаване, където звукът, паметта и инстинктът водеха ръката.
Участващи артисти: Матеуш Филипиук (Jazxing, синтезатор), Крис Филипиук (maudition, китара), Божана Славкова (флейта), Христо Донев (саксофон)
„Смисъл“, второто събитие, беше експеримент – как движението се превежда във визуална форма. С помощта на Ира Стоянова участниците преминаха през серия от танцови упражнения, докато на заден фон звучеше жива музика. В Националния студентски дом, на огромно платно, разпънато из стаята, те пренесоха движението си в цвят и форма. Пространството оживя, превърна се в живо произведение на изкуството. Всеки щрих носеше ритъм, тежест и присъствие. Мнозина го нарекоха освобождаващо – свързване на тялото, звука и образа, без нужда от думи или умения. Просто да си там, напълно.
Участващи артисти: Ира Стоянова (Exp Art Lab, танц), Матеуш Филипиук (Jazxing, синтезатор), Якуб Саутъч (Jazxing, перкусии), Крис Филипиук (maudition, китара), Христо Желев (Chengel Prelest, перкусии и drum machine)
„Творчество“ беше финалът на този път. В Галерия Артур пространството приличаше повече на детска площадка, отколкото на галерия – музика, пастели, листове, инструменти, отворен микрофон и различни играчки, разпръснати из залата.
Хората се движеха свободно, спираха, рисуваха, свиреха, импровизираха. Някои творяха сами, други спонтанно се събираха в групи. След като бяхме опитали и осмислили преживяното, тук просто творяхме – свободно, шумно, радостно. Никой не казваше какво да се прави – и въпреки това стаята се изпълни със звук, цвят и смях. Хаосът беше красив.
Участващи артисти: Матеуш Филипиук (Jazxing, синтезатор),
Якуб Саутъч (Jazxing, звук), Крис Филипиук (maudition, китара),
Пламен Мандаджиев (китара, кавал), Божана Славкова (флейта),
Добринка Боева (пиано)
Един мъдър автор е казал:
„Създаваш своя собствена пътека, когато се вгледаш навътре, чуеш душата си, откриеш начините си да преживееш святото – и започнеш да го практикуваш.“
— Сю Монк Кид
Какво научихме?
уроци
Това не беше просто артистичен проект. Това беше пространство, където хората се срещнаха през усещанията, движенията и звуците си. Всяка част надграждаше предходната – от свързване със света, през даване на форма на усещанията, до пълна свобода в творчеството.
Не беше толкова за рисунките, записите или изпълненията. А за това да си тук и сега – заедно. Напомняне, че творчеството не е нужно да е лъснато, за да има смисъл. И че понякога най-истинското изкуство се ражда, когато никой не се старае прекалено.
Усещане
Смисъл
Творчество
играем заедно
Творческо изразяване
Снимките, видеата и звуковите фрагменти от събитията само загатват какво беше усещането – като участник или музикант.
Границите между публика и изпълнители се размиха, защото всички сътворявахме преживяването заедно.
This is my inspiration for this theme and it is something I recently discovered as a mindset. I found new logic for my entire life through caring for another and how much hope that brings to an individual when they have to do things to make another creature’s life better and not their own. Which of course makes everyone in the equation happy.