Днес ще ви представим Вели – един от нашите съоснователи и член на борда.

Какво те вдъхнови да станеш съосновател на Креатосфера и какво се надяваш да постигнеш чрез тази организация?

Вдъхнови? Бях въвлечена в тази инициатива от най-амбициозното, енергичното, нахъсаното и божествено същество – Тони. П. Любенова.Шегувам се, човек винаги има избор и моят беше да участвам в създаването и, надявам се за дълго време, в поддържането на сдружението. Съгласих се да съдействам, защото от погледа на известния си опит, на професионалния досег и на личното желание за подпомагане на хората с осъщестяване на вложените в Креатосфера различни идеи, можем взаимно да достигнем до личностно израстване, до развиване на нови компетентности и събуждане на незнайни способности, както и до така популярното учене през целия живот. Човекът е социално животно и има нужда от себеподобни във всяко едно отношение. Понякога е необходим ритник, понякога леко побутване и човек няма идея на какво е способен. А удовлетворението от това, че си успял да допринесеш за нечие положително усещане и развитие, е безценно. 

Как изживяваш изкуството в ежедневието си?

Опитвала съм да рисувам, да пея, да изработвам неща (безуспешно), посещавала съм множество изложби и галерии, за да опитам да предизвикам себе си, но ежедневното усещане на присъствието на изкуството в моя живот са танците и музиката. Народните танци са ми спътник от детката градина с известни прекъсвания. Колко изкуство се крие в носиите, забрадките, танцовите стъпки и движения, пренасянето в „едно време“ – всяко от различните краища на България, не може да се опише с думи и е наслада за очите и ушите. А музиката е приятел, учител, терапия, празник. Все повече ми се налага от известно време насам да се уча да изработвам неща от филц, хартия, конци, всякакви подръчни материали, а погледнати през детските очи, всички получени изобретения се осветяват и оживяват и топлят сърцето. 

Как виждаш влиянието на Креатосфера върху общността тук, в София, България, и извън нея?

Няма как да не остане незабелязано, нито неоценено. Мечтателят в мен ще каже, че идеята зад сдружението е едновременно невинна и добротворческа, но и мощна и нахъсана и ще пребъде. А юристът в мен ще каже, че всичко си го пише в Устава на сдружението. 

Можеш ли да споделиш момент, в който си станала свидетел на трансформиращата сила на изкуството в нечий живот и как това ти е повлияло лично на теб?

Имам и лични истории, и съпреживени такива. Мога да напиша есе по темата. Накратко, изкуството е сила, може да променя животи, както за автора, така и за зрителите/оценителите/участниците. Може да има огромно значение за иновациите в глобален план, но и за развитието на всяка микро вселена,а посоката е само напред. 

Като основател на Креатосфера, кое е най-неочакваното умение или талант, който внасяте в екипа?

Липсата на нежелание за борба със системата. Познаването на закона, доколкото може да се приеме за неочаквано. Способността за предразполагане на хората да споделят и да разкриват с лекота дори най-затънтените чекмеджета на душите си. В резюме, анализ – правен и душевен!

И накрая, ако можеше да обобщиш мисията на Креатосфера в едно изречение, за да вдъхновиш другите, какво би било то?

Това е най-трудната задача за словоохотливия човек. Защо ги четем тези книги, ако трябва да ги резюмираме в едно изречение? Но щом такава е задачата, най-баналното, но и най-силното послание е „nothing is impossible“. Няма нищо невъзможно както за Креатосфера, така и за нейните co-founders, а така и за всички други, които имат и те първа ще имат досег със дружението.